• Лига на равнопоставеността

Избори 2021: Как да гласуваме за равнопоставеност?



В предизборната кампания за парламентарния вот през 2021 година политическите играчи показват липса на въображение за нови идеи и нежелание (или страх) да се застъпят смело и убедително за политики на равнопоставеност.


Анализът на предизборните платформи на Българската общност за либерална демокрация показва, че „[п]озициите на партиите по отношение на управление на разнообразието и противодействието срещу сексизма, расизма, етническите предразсъдъци, ксенофобията и нетолерантността са частични и изключващи определени социални групи.“ От същия преглед знаем, че социалните неравенства остават забранена територия за политическите играчи, което се потвърждава в още няколко анализа (виж тук и тук). Липсват смислени планове и идеи дори за разрешаване на неотложните нужди на огромни групи от населението, включително най-уязвимите, в управлението и преодоляването на пандемията (виж тук).


Това беше поредната предизборна кампания, в която преобладаваше националистическият дискурс, който демонизира малцинствата и ги конструира като външни за „народа“. Крайнодесните втвърдиха реториката си, без да срещат енергична опозиция от останалите политически играчи, което създаде илюзорно усещане за обществен консенсус, напр. за „привилегироваността“ на ромската общност или за „ненормалността“ на ЛГБТИ хората. Постави се на карта геополитическото бъдеще на съседна държава, преизмисляха се традиционни роли на жената, отричаха се правата на децата.


В този иначе особено враждебен политически климат, все пак има добри новини, благодарение на самоорганизацията на малцинствени групи.


Така например, в резултат на огромните усилия на глухата общност по утвърждаването на жестовия език (и приемането на Закона за българския жестов езика в края на мандата на отиващото си Народно събрание), предизборната кампания беше много по-достъпна за глухите хора.


Организационният комитет на „София Прайд“ пък покани кандидати за народни представители да декларират своята готовност да работят за видимостта и защитата на ЛГБТИ хората. Общо 16 кандидати от три политически сили са подкрепили декларацията (виж пълния списък тук). За пръв път се проведе и публична среща на кандидати за народни представители с ЛГБТИ общността, на която да се дискутират нейните проблеми. Наред с това видяхме множество индивидуални усилия на ЛГБТИ хора и съюзници да изискват позиции и отговори от партии и кандидати, да анализират и дискутират, да се активизират политически.


Интензивна гражданска активност показа и ромската общност в лицето на Постоянна ромска конференция, която изготви предизборен манифест, подкрепен от 42 000 души. На базата на манифеста бяха организирани и излъчени публично разговори с 25 кандидати за народни представители от 5 политически сили в търсене конкретни ангажименти за разрешаване на неотложни проблеми в общността (виж видеа от разговори и конкретни ангажименти тук).


Вярваме в гражданската енергия и самоорганизацията на хората от наши уязвими групи, както и че тя постепенно ще доведе до промяна в политическото мислене, говорене и действие. И въпреки че никоя политическа сила не заема убедителни позиции за утвърждаването на правата на човека и равнопоставеността, има достатъчно ориентири, които да ни помогнат да направим своя избор. В помощ може да бъде и политическият компас, позициониращ българските партии по оста либертарно/прогресивно спрямо авторитарно/консервативно, наред с позициите по оста ляво и дясно.


Гласувайки, ние, хората от малцинствени групи и хората, вярващи в равнопоставеността, можем както да подкрепим потенциални политически съюзници, така и да дадем ясен сигнал на политическите играчи, които мобилизират ресурса на омразата и противопоставянето, че няма да бъдат толерирани и нямат място в нашия политически живот.


Оставаме силни – един за всички, всички за един.


Снимка: Кадър от Лятното шествие за равнопоставеност 2020, Емил Методиев